Д-р Николай Брънзалов: Над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но ползват медицински услуги

По думите му 77% от клиничните пътеки са под реалната си стойност, здравната система е тежко недофинансирана

Близо 77% от клиничните пътеки в България в момента са остойностени под реалната си справедлива цена, а болничната помощ на практика работи при условия на силно недофинансиране. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов пред NOVA NEWS, коментирайки икономически анализ на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика.

По думите му анализът потвърждава с конкретни цифри проблеми, за които БЛС говори от години, но които досега не са били ясно разписани в икономически измерения. „Когато една тенденция бъде облечена в числа, опоненти трудно могат да съществуват“, подчерта д-р Брънзалов.

Според представените данни, в сравнение с 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. „минус 83% инфлация“. Това означава, че при актуализирани разходи и нарастващи цени лечебните заведения получават значително по-малко средства за същите дейности.

„При това положение е трудно да се говори за устойчиво развитие на здравеопазването. В момента много болници просто оцеляват“, заяви председателят на БЛС.

Икономическият анализ сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната справедлива цена. Разликите, по думите на д-р Брънзалов, са „стряскащи“.

Като пример той посочи клиничните пътеки по нервни болести, където средната цена на лечение е около 616 евро, докато справедливата стойност според анализа е 2443 евро. При други специалности средната цена на лечение достига 2416 евро, а реалната икономически обоснована стойност е над 6200 евро.

„Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение“, подчерта той.

Според д-р Брънзалов, при липса на адекватни мерки, делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да нараства. „Тези средства не се покриват от никого – нито от държавата, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите“, каза той.

Председателят на БЛС припомни, че България е на последно място в Европейския съюз по процент от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване. За сравнение той даде Австрия, където публичните средства за здраве са около 11 пъти повече в абсолютна стойност, при сходна територия и население.

„Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането“, отбеляза той, като допълни, че в страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здравеопазване е двойно по-висок от този в България.

Д-р Брънзалов посочи, че над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но по различни начини ползват здравни услуги. По думите му това допълнително натоварва системата.

Като възможни допълнителни източници на финансиране той посочи насочване на част от акцизите върху тютюневите изделия към здравеопазването – практика, която съществува в редица европейски държави.

По думите на председателя на БЛС, рискът от фалити на лечебни заведения е реален и вече има болници в тежко финансово състояние. Особено уязвими са лечебни заведения в региони с малка и застаряваща популация.

„Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа“,категоричен е той.